Helloween

loading...

1988-a година. На върха на славата си, след излизането на двата “Keeper”-а, Helloween се разделят със своя китарист и на практика основател – Kai Hansen. Причините са вътрешни неразбирателства и креативни различия, разбира се. Weiki и Kiske се опитват да наложат един по-лек и по-модерен според тях стил, докато Kai държи на традиционния спийд метъл, който и досега си остава неговата истинска любов. Търканията в групата от професионални прерастват в лични и Hansen решава да се оттегли.

Търсейки музиканти за солов проект, той прекарва известно време, помагайки при студийните записи на Blind Guardian. През 1989 г. се свързва с приятеля си Ralf Scheepers (по това време пеещ за Tyran' Pace) и го убеждава да се присъедини като вокалист в издаването на неизползван от Helloween материал на Kai. С Mathias Burchadt (барабани) и Uwe Wessel (бас), както и с редица guest музиканти, сред които Piet Silck и Dirk Schlachter, те записват албум, озаглавен “Heading for Tomorrow”, който излиза в началото на 1990 г. под шапката на Noise Records. Впечатлен от добрата атмосфера при записите, Kai решава да промени плановете си от солов проект в група, което официално слага началото на Gammaray. Самият дебютен албум е обявен за едно от метъл събитията на годината и се радва на небивал успех, особено в Германия и Япония. Контрастът с излезлия година по-късно “Chameleon” на Helloween е очевиден. Феновете на тиквите, загубили вяра в любимците си след почти джазирания албум, намират своя нов кумир.

Последвалото турне в Европа и Япония донася огромна популярност на Gammaray. Dirk Schlachter, приятел на Kai още от колежа, се присъединява като втори китарист, докато Uli Kusch (ex Holy Moses) заменя на барабаните Mathias, който напуска, за да се отдаде на следването си. В този състав групата издава EP-то “Heaven can wait” през есента на 1990 г., а с материала от японското турне – и видео, озаглавено “Heading for the East”.

През февруари 1991 г. Gammaray се оттеглят в провинциална къщичка в Дания, където започват записите на втория си студиен албум “Sigh no more”, който излиза септември същата година. Войната в залива, започнала точно на рождения ден на Кай, повлиява върху цялата група и рефлектира върху музиката в албума. Стилът е доста различен от бързия метъл от дебюта им, музиката е по-тежка и мрачна. Последвалото турне доказва, че феновете не възприемат промяната много добре.

Скоро след това групата претърпява поредната си кадрова промяна, след като Uli и Uwe напускат по лични причини (т.е. отново креативни различия и прочие). Uli замества Ingo Schwichtenberg в Helloween, а на Kai се налага да си търси нова ритъм секция. Намира я в лицето (или по-скоро лицата) на Jan Rubach и Thomas Nack (бас и барабани, съответно) от никому неизвестната немска групчика Anaesthesia. В този състав групата записва третия си албум в новопостроеното Hansen Studios в Хамбург. “Insanity&Genius” излиза през 1993 г. и е представен на турнето Melodic Metal Strikes Back, съвместно с Rage, Helicon и Conception, след което Gammaray издават и ново видео – “Lust for Live”. Новият албум се приема по-радушно от феновете, след като музиката се връща към руслото, очертано от “Heading for Tomorrow”. Агресивен и бърз метъл, примесен на места с някои по-странни музикални концепции като “The Cave Principle” и личния ми фаворит в албума “Heal me” (справки – редакционното трети брой ;). Kai решава, че в крайна сметка е налучкал верния път, но предстои нова промяна в отбора, доказвайки максимата, че групата не може да издаде два последователни албума в еднакъв състав.

Проблемите този път са с вокалиста. Ralf живее на около 700 км от студиото в Хамбург, което изключително много възпрепятства записите и авторския процес. Останалите неколкократно настояват да се премести при тях в града, но той отказва. Междувременно Kai се съсредоточава върху идеята следващият албум да е нещо феноменално (и между другото, успява, но за това след малко) и иска групата да вложи всичко от себе си в записването на материала. Естествено, отсъствието на Ralf по цели седмици изобщо не се връзва с тази концепция. Напрежението нараства и когато Judas Priest обявяват конкурс за вокал, който да замести Rob Halford. Ralf е отдавнашен фен на групата и иска да участва на всяка цена. И така, преди да са се изпокарали напълно, петимата се събират и решават да се разделят като приятели. Годината е 1994. Scheepers напуска, а вокалите се поемат от самия Kai. Изключително сполучлив според повечето фенове ход, между другото. И макар че, обективно погледнато, леко пискливият глас на Kai е доста по-зле от обработеното звучене на Ralf :), звученето му идеално пасва на музиката на групата. Колкото до бившия вече вокал, по-късно, след като от Judas му отказват, той основава бандата “Primal Fear”.

Така или иначе въпросното следващо произведение, “Land of the Free” (1995), наистина се превръща в метъл събитие. Албумът е концептуален (аз още си пиша един разказ по него ;), а музиката сякаш обединява най-доброто от всички експерименти на групата до този момент, като едновременно с това се връща в най-ярките традиции на класическия хеви метъл. Като гостуващи вокалисти участват между другото Hansi Kursh (Blind Guardian) и Michi Kiske (ex Helloween), първият в баладата “Farewell”, вторият – в “Time to break free”. Участието на Kiske в албума възражда никога неумиращите слухове за привличането му в Gammaray – слухове, които всеки път биват отричани, разбира се, тъй като по това време Michi почти е зарязал метъла, а Kai тъкмо е успял най-накрая да съчетае по един перфектен начин китарата с вокалите. Между другото, по време на последвалото едногодишно турне, Hansen взима участие заедно с Adrian Smith (Iron Maiden) в соловия албум на самия Kiske.
С материала от въпросното турне през в края на годината групата издава първия си официален live албум – “Alive’95”, включващ записи от Мадрид и Рим на някои от най-известните им хитове, както и малко спомени от миналото в лицето на няколко песни на Helloween. На следващата година излиза и EP-то “Silent Miracles”, което доста се различава от останалите записи на Gammaray и се състои в четири почти прочувствени балади.

Минали са, разбира се, почти две години от последното сътресение, и по график е време за следващата промяна в състава. От една страна Jan и Thonas, които в Anaesthesia са свирели почти пънк, не са съвсем доволни от музикалното развитие на групата и искат отново да се отдадат на самостоятелния си проект. От друга, Dirk иска да се върне на баса, който от колежа насам си е неговият предпочитан инструмент. Самият Jan има идеи да се пробва на китарата, но така и не се решава и в крайна сметка напуска групата. Естествено, това става точно по времето на трескава подготовка за ново турне в Испания и Gammaray остават без един китарист. Thomas остава за турнето, но заявява, че след това ще се присъедини към приятеля си. Изпълнението все пак е на път да се провали, но Kai успява да намери кой да запълни мястото на едната китара. Младежът се казва Henjo Richter и се справя блестящо, като в крайна сметка турнето се оказва успешно.

И така, в края на 1996-та Kai и Dirk, останали сами, започват да пишат материала за новия албум. Оглеждайки се за нови членове, Hansen намира и време да участва в страничния си проект “Iron Savior”, заедно с Piet Silck и Tomen Stauch. Стилът на дебютния албум доста напомня Gammaray, както и ранния Helloween, но може би леко по-твърд. Пет години по-късно обаче проектът е прекратен и за момента не се очаква да се подновява. (Мне, не е прекратен, просто Kai напусна, а Iron Savior най-накрая станаха пълнокръвна група и издадоха изненадващо добър албум – бел. Ян)

Така или иначе, дупките в групата се запълват, когато същият Henjo Richter, от когото Kai остава силно впечатлен след турнето, подписва с Gammaray, а за барабанист е ангажиран Daniel Zimmermann, смятан от публиката за най-добрия до момента. В така променения вече за последно (поне засега) състав, бандата издава може би най-обичания от феновете си албум. “Somewhere Out in Space” излиза през 1997 г. и веднага се превръща в класика. Мощни и мелодични парчета, свързани в отлична композиция са в основата на албума, доказвайки, че групата е състояние да надмине себе си след невероятния “Land of the Free”.

Установили постоянния си и занапред състав, Gammaray се отдават на музикално усъвършенстване. Това важи най-вече за Kai, който с всеки следващ албум достига нови вокални висоти. След няколко турнета и издаването на “Karaoke Album”, през 1999 г. бандата е готова с новия си студиен запис – “Powerplant”. В него се преплитат доста различни стилове, които леко напомнят чувството от метъла на 80-те, като същевременно се запазва оригиналното Gammaray звучене. Присъства и един много забавен кавър на Pet Shop Boys, в лицето на култовата песничка “It’s a sin”.

През 2000 г. като за новото хилядолетие групата решава, че е събрала достатъчно материал и издава единствения си досега best-of, озаглавен “Blast from the Past”. Песните в него са избрани от феновете и в общи линии са по три от албум плюс няколко бонуса за японските издания. Всички парчета са записвани на ново, със сегашния състав, и на места се получават доста добри попадения.
Есента на 2001-ва излиза последният за момента албум на Gammaray – “No World Order”. Доста по-твърд от предишните няколко, той бележи нова насока в музиката на групата, което в общи линии се приема добре от феновете. Изобщо, и с това бих завършил, ценното според мен в Gammaray е, че успяват да запазят във времето на Korn, Linkin Park и т.н. класическият в общи линии хеви метъл дух и то с една особено подходяща самобитност. Албумите им доста се различават един от друг и това е хубаво, защото показва стремежа към творческо развитие, напълно неприсъщ на някои други известни в жанра групи (кх, Hammerfall, кх), но във всички се усеща някаква нишка, която веднага се разпознава като Gammaray-ска, въпреки почти постоянните смени в състава. Да се надяваме, че това ще остане така и за в бъдеще.

Дискография:

 

  • Helloween - EP (1985)
  • Walls of Jericho (1986)
  • Judas - EP (1986)
  • Keeper of the seven keys I (1987)
  • Keeper of the seven keys II (1988)
  • Live in UK (1989)
  • The best, the rest, the rare (1991)
  • Pink bubbles go ape (1991)
  • Chameleon (1993)
  • Master of the rings (1994)
  • Time of the oath (1996)
  • High live (1996)
  • Better than raw (1998)
  • Metal jukebox (1999)
  • The dark ride (2000)
  • Treasure chest (2001)
  • Rabbit don`t come easy (2003)