Slayer - история

loading...

 

Началото (1982)

Kerry King (китара) създава Slayer през 1982 в Лос Анджелоското предградие "Huntington Park" на улица "Hope" близо до магазин на YA-YA. Преди да създаде Slayer, Кери свирил в друга група с Том Араиа (бас/вокал). Когато започнал да се оглежда за музиканти, с които да създаде новата си група, Кери попитал Том, дали иска да се присъедини. И така двамата търсели втори китарист. Кери чул Джеф да репетира в сградата, където живеел. Той бил много запален по пънка, но се съгласил да започне в Slayer. Сега този, който липсвал бил най-добрия барабанист на име Дейв Ломбардо. Slayer правят своето първо представяне през 1982 в тяхното училище на 25 март. В началото те свирили кавъри на Iron Maiden,Judas Priest и някои пънк-банди.

Metal Massace и Metal Blade (1983)

На 27 август 1983 г. групата се представя в клубът "Woodstock", където са забелязани от Brian Slagel - собственик на звукозаписната компания "Metal Blade". Той харесал Slayer и им предложил участие в третата част на плочата "Metal Massacre". Това била сборна метъл-компилация. Slayer се съгласили, но само ако Brian им помогне да запишат цял албум. И така песента "Aggressive Perfector" била включена в новото издание на "Metal Massacre".

Show no Mercy и безмилостно турне (1983 - 1984)

В края на 1983 г. Slayer влизат в студио за да запишат техния първи албум "Show no Mercy". За този албум и сега се посочва, като шедьовър в траша. Албумът е изпълнен с викове, сола, и търсене на зла енергия. Излиза през декември 1983 в USA и в началото на 1984 - в Европа след известни дистрибуторски проблеми. Следва турне, което е истинското представяне на Slayer. Те търсили някой, който да им помогне за шоуто, но Brian Slagel им казал: "Ние имаме датите на концертите. Какво повече искате?" И така, те наели един бус за тяхната апаратура, но в буса нямало достатъчно място за всички членове на бандата и така те взели "Камаро"-то на Том Араиа и тръгнали на турне. Турнето било много хаотично, понякога момчетата били приютявани в някоя къща и през повечето време нямали пари. Парите от концертите харчели за храна и бира. И когато се завръщат от турнето Brian Slagel ги попитал "Къде са парите?", а те му казали: "Какви пари?" ами "Парите, които трябва дами дадете от концертите!", а те му казали: "О, това бяха пари, с коио оцелявахме, с които си купувахме храна". Действително турнето било успешно за тях, защото всички харесали тази "нова" музика. След турнето през 1984 г. те записват три нови парчета - "Chemical Warfare", "Captor of Sin" и "Haunting the Chapel" - влизащи в миниалбума, издаден през 1984 г. - "Haunting the Chapel".

Hell Awaits и турнето в Европа (1985)

През 1985 Slayer записват "Hell Awaits", който е продуциран от Brian Slagel и издаден от компанията Metal Blade. За много кратко време от албума се продават повече от 100 000 копия и от този момент по-големите компании започват да проявяват интерес към Slayer. "Hell Awaits" също показва, че групата вече прави и по-бавни парчета като "At dawn they Sleep", например. Албумът като цяло е по-тъмен и сатанински отколкото "Show no Mercy". През 1985 Slayer идват в европа за първи път, свирят в няколко клуба и на Динамо-феста в Айндховен - Холандия. Това е вече голяма стъпка за групата, защото те могат да покажат своята класа и пред европейските фенове. И защото Slayer след успешния им албум "Hell Awaits" започват преговори с продуцента Rick Rubin от звукозаписната компания "Def Jam". Рик е бил продуцент на групи като Public Enemy, Run DMC и Beastie Boys. И така, когато Slayer подписват с Def Jam, те били първата им метъл-група и хората мислели, че Рик не може да продуцира метъл-групи като Slayer, но...

Reign in Blood! Най-бързият металъл-албум, правен НЯКОГА! (1986 - 1987)
1986 e годината, в която излиза най-добрият траш/спийд албум. "Reign in Blood" беше толкова бърз, толкова садистичен, и никоя друга група не беше правила това до този момент. Албумът е шедьовър в областта на траш и спийд метъла и до днес. Бързи и садистични песни като "Angel of Death" и "Raining Blood" са най-добрите метъл-парчета и до днес. Но тук започват проблемите. Slayer бяха описани като нацисти, защото текстът на "Angel of Death", в която се разказва за нацисткия лекар Джоузеф Менгеле, който е правил експерименти с евреи. Джеф Ханеман все още носи нацистки символи по якето си и има SS (това е означавало Полиция по онова време) - стикер върху китара си. Slayer все още използват метален орел като тяхно лого, а техен фан-клуб се казва "Slatanic Wehrmacht", и затова е толкова лесно да се обвинят в Нацизъм. Няколко концерта бяха забранени, тъй като няколко глупави идиоти обявиха Slayer за нацисти и защото CBS не искаха да издадат "Reign in Blood", поради сключването на договор с звукозаписната компания DefJam през октомври 1986 г. Европейските фенове на Slayer се налага да изчакат до януари 1987 г., за да могат да си закупят този албум. Slayer продават повече от 500 000 копия от този албум и той става първия златен албум на групата. Албумът влиза в класацията на USA - Топ 100. Том, Джеф и Кери, а Дейв Ломбардо си пада малко аутсайдер още от самото начало. Въпреки сериозните проблеми, които имат поради напускането на Дейв, те осъществяват турнето"Reign in Blood". На барабаните застава Tony Scaglione от групата Whiplash. Но за щастие, скоро Дейв се завръща. За Slayer 1987 г. става година, изпълнена с турнета. Имат много участия на фестивали в Европа и по целия свят.

South of Heaven и разочарованието... в началото! (1988 - 1989)

През 1988 излиза поредния албум на Slayer, с който се очаква да постигнат още по-голям успех от този на "Reign in Blood". Но в началото "South of Heaven" е едно разочарование за някои фенове, защото е по-бавен от "Reign in Blood". Джеф Ханеман и Том Араиа са автори на по-голямата част от парчетата и поради това албумът е по-бавен. По-късно албумът се оценява по достойнство. Текстовете са много по-различни от тези на "Reign in Blood". Вместо сатанизъм и съсирена кръв, групата се ориентира към текстове на военни и нацистки теми. След 'South of Heaven" те правят едно наистина голямо турне, което се превръща в т. нар. "World Sacrifice Tour" (Световно Убийствено Турне). Между другото Slayer стават идоли и на много Skinheads в цяла Европа и Америка. Днес Slayer могат да се видят и в немското списание "Skinhead".

Seasons in the Abyss! Let the titans clash! (1990 - 1991)

През 1990 излиза "Seasons in the Abyss", aлбумът, който комбинира старото звучене Slayer с известни нови влияния. От албумът се продават повече от 1 000 000 копия и Америка става златен и платинен. С този албум Том Араиа се проявява като автор на текстове за серийни убийци. например, парчето "Dead Skin Mask" е посветено на Ed Gain. Албумът е добре посрещнат от феновете, защото притежава бързината и типичните за Slayer елементи. Следва едно от най-големите турнета в историята на метъл-музиката - "Clash of the Titans" (Сблъсъкът на титаните). Участниците в европейското и американското турне са различни: За Европа - Slayer, Megadeth, Suicidal Tendencies, Testament, а за Америка - Slayer, Megadeth, Anthrax, Alice in Chains. Slayer имат много добри концерти с всички групи, с изключение на Megadeth, тъй като отношенията между двете групи не са много добри. За отбелязването на техния 10-годишен рожден ден Slayer издават двоен концертен албум "Decade of Aggression" една година по-късно - през 1991. Албумът включва всички класически за Slayer парчета, изсвирени в перфектна атмосфера. Групата иска да издаде по този повод и видео, но поради разногласия решили да не го правят. Край на слуховете! - Дейв напуска Slayer. В началото на 1992 г. всеки метален фен е шокиран от това съобщение. Както всички вече знаели, групата е имала известни проблеми с барабаниста, но в един момент станали толкова много, че Том, Джеф и Кери казали на Дейв, че прекарва твърде много време със съпругата си, че не репетира достатъчно и това рефлектира върху неговото свирене. И така Slayer започват да търсят нов барабанист. По това време, барабанистът на трашърите Forbidden - Пол Бостаф ги напуснал. Кери разбрал за това и му се обадил. Пол дал списък с песни, които може да прави. Той често свирил едно парче, което не било в този списък - "Silent Scream", което не било лесно да се избарабани. Наистина Пол бил подходящ за Slayer. Следвало ново предизвикателство в лицето на фестивала "Monsters of Rock" в Полша, Чехия, Германия и Англия. През същата година (1992) те свирят и на "Donington Monsters of Rock" в Англия, на който още от самото начало участват групи като Iron Maiden и W.A.S.P. След тези участия Slayer изчезват от лицето на земята и всички се страхували, че това може би е краят. За щастие Slayer не се разпадат и в края на 1993 г. участват в албума "Judgment Night" със саундтрака "Disorder" с рапъра Ice-T.

Най-накрая нов албум... "Divine Intervention" убива всички (1994 - 1995)
В началото на 1994 се заговаря, че Slaye ще издадат нов албум, който най-вероятно щял да излезе през февруари. Но албумът бил издаден през октомври 1994 г., поради проблеми със звукозаписната компания. Албумът се наричал "Divine Intervention" и бил много агресивен. Оприличили го на новият "Reign in Blood" и се е считал за един от на-добрите албуми на Slayer. Продадени са повече от 800 000 копия в Америка. Албумът влиза в американската класация Top 100 на осма позиция след първите 100 000 продадени албума още първата седмица. Още веднъж Slayer са набедени за нацисти, заради парчето "SS-3", което е написал Джеф. В него се разказва за SS-палачът Reinhard Heydrich. По това време Max Cavalera, вокалист на Sepultura ги назовал "Нацисти" и лайна. Отношенията между двете групи се приебали, но откакто Max Cavalera напуснал Sepultura отново станали добри. В края на 1994 г. Slayer започват тяхното "European Intourvention" турне с групата Machine Head като съпровождаща. Обикновено Slayer издухвали Machine Head във всяко шоу. Турнето свършва през декември 1994 г. и само по себе си били много успешно. В края на 1995 г. Slayer започват турне в щатите с Biohazard и Machine Head. Това турне също било много успешно. През март 1995 г. те записват първото си видео, което се казва "Live Intrusion", което вклюва най-добрите концертни изпълнения и няколко майтапа по време на турнетата. Slayer отново свирят на фестивала в Donington през август 1995 г.

Пънк-кавъри +Slayer = на Undisputed Attitude! (1996-1997)

През 1996 Slayer издават албума "Undisputed Attitude", който включва кавър-версии на пънк-парчета, което се сторило много странно за много фенове. Но това била музика, с която те били израснали. Точно след записите на албума Пол Бостаф напуска Slayer, което също било шок за феновете, защото всички мислели, че Пол е перфектния барабанист за тази група. По този повод той казва, че бил много уморен от метъл-музиката и искал да поработи групата "The Truth about Seefood". Тогава Slayer започнали да търсят друг барабанист и го намерили в лицето на John Dette от Testament. Но да се върнем отново към албума "Undisputed Attitude". Той включва кавър-версии на парчета на групи като T.S.O.L., Minor Threat, D.I. Освен това в него влизат и три нови парчета на Slayer - "Can't stand you", "DDAMM" и "Gemini". "Can't stand you" и "DDAMM" са написани от Джеф Ханеман още през 1984 за един проект, който не бил реализиран. "Gemini" е много бавно парче, корто било написано за саундтрак, но също не било използвано. След този албум Slayer започват голямотурне - свирят два пъти на Summer Festivals в европа през 1996 г. След това отново следват проблеми с техния барабанист. Джон Дет напуска, защото имал някакви проблеми с Том и понеже бил твърде hardcore-ориентиран барабанист. И така те отново започнали да търсят барабанист, а Пол Бостаф тъкмо бил напуснал групата "The Truth about Seafood". Slayer отново го попитали дали иска да започне при тях и той се съгласил. Това станало през януари 1997 г. И така било време вече за нов албум. Също така през 1997 г. те записват песента "No Remorse" (Искам да умра) с Atari Teenage Riot за саундтрака "Spawn".

Diabolus in Musica... убива всички критики! (1998)

Много слухове се пуснаха относно "Diabolus in Musica". Някои казваха, че Slayer продават като "Metallica". Други казваха, че албумът е "индъстриал". Но Slayer показаха на всички, че това е един блестящ албум, който комбинира стария звук на Slayer с новите влияния. Албумът е типичен за Slayer, някои песни наистина са бавни, но високоскоростните парчета са все още тук! Slayer започват световно турне през септември 1998 г., като ще посетят Азия,Европа, Австралия и Америка.