Светата троица на дет метъла

Ако се върнем в средата на 80те години на миналия век и проследим развитието на онази странна симбиоза между простотата и агресията на пънка и типичното метъл звучене, много лесно бихме могли да разберем как, защо и откъде се е появило днешното разнообразие от екстремни стилове. Разбира се, много хора биха потърсили основата на този феномен в умората и отегчението от виртуозни китаристи и застаряващи гримирани фронтмени с женски гласове. Вероятно биха били прави. Но това е елементарно тълкувание на естествената смяна на поколенията и вкусовете, а и е неправилно. В крайна сметка всичко, което ще е предмет на тази статия, е част от многообразната палитра на метъл музиката.

И така, със създаването на траш метъла постепенно се оформят два клона на допълнително “втежняване” на звука и концепцията на музиката. Много критици просто елиминират термина-майка, като причисляват творчеството на Slayer и Sodom към black metal-а, а това на Sepultura, Sadus, Virus и още безбройни пионери на екстремната музика – към death metal-a. И тук аз отново не бих се съгласил. За мен винаги е съществувала ясно диференцирана траш сцена. За сметка на това, блек и дет метъл музиката се оказа много по-пластична и плодотворна за развитие, което вероятно далеч е надминало очакванията на голяма част от музикалните критици.

Та какво е death metal? По дефиниция това е най-тежкия стил в музиката, събирателно понятие за много под- и над- стилове, произлезли от траш метъла, и чиято концепция е ориентирана основно към смъртта и причините за нея. За разлика от блека, тук нямаме култ към определен образ, а по-скоро стремеж към мрачни, кървави или социално ориентирани текстове.

За произхода на дет метъла като пряк наследник на по-примитивния траш не би могло да се спори кой знае колко, но пък аз лично държа да предложа един по-интересен поглед, който да обхване историята на жанра и да даде по-добра представа за събитията от онова време. И така, на три места върху изтерзаната планета се оформили ядра от младежи, които вкарали още агресия в траш музиката и довели вокалите до още по-брутални висини.

Флоридската сцена

Според повечето критици именно слънчевия град Тампа и легендарното "Morrisound" студио е гнездото, от което се е пръкнала новата музикална зараза. Безспорен кръстник, феномен, лидер и идол на флоридската сцена и на дет метъл стила изобщо е Chuck Schuldiner, основател на легендите Death (на снимката). От първия им албум през 1987 година (Scream Bloody Gore) до смъртта на този гений, през всичките промени в състава и спорове около стиловата принадлежност на този или онзи запис, тази група не спря да се развива и да дава насоките на жанра.

Освен споменатите Death, към същата сцена принадлежат едни от живите легенди на стила, всички със запазена марка Тампа като Obituary, Malevolent Creation, Morbid Angel, Deicide и вероятно още стотици други. Всички те имат собствено звучене, но и забележимата принадлежност към тази сцена. Deicide трябва задължително да се споменат заради въвеждането на характерния за black metal-a култ към Сатаната в концепцията на текстовете си, а и стряскащия вид на вокалиста Glen Benton с жигосания обърнат кръст на челото.

Стигаме и до една кратка екскурзия до Бъфало, имаща основно значение за тази история. Cannibal Corpse заслужават да бъдат споменати поне по две причини. Първата е, че те станаха първата известна дет метъл група благодарение на едно няколкосекундно появяване в един посредствен филм. В "Ace Ventura" през 1994 година с песента Hammer Smashed Face "канибалите" партнираха на Джим Кери и това се оказа съдбоносно събитие за популяризирането на жанра (дори се твърди, че те са любимата група на комика и той изрично е настоявал за тяхното участие). Освен това четата на Chris Barnes въведе по-отчетливо gore течението в дет метъла. Ужасяващо гадните текстове, заглавия на песни и обложки на албуми (на снимката - една от невинните обложки на "канибалите"), заедно с нечовешкото дране на гласните струни от страна на фронтмена, създадоха поредната ъндърграунд легенда.

Жизнеността на флоридската сцена винаги се е дължала на огромния брой качествени кадри, които непрекъснато се преливат от една група в друга и допринасят значително за творческото израстване на стила като цяло. Chris Barnes, след като напусна първата си група, създаде заедно с гениалния китарист Allen West първата истинска дет метъл супер група, Six Feet Under, а мястото му в Cannibal Corpse бе заето от не по-малко колоритния вокалист на Monstrosity. Другият гений на шестте струни, James Murphy (както и West, свирил в Obituary и Death) разви в най-висша степен уникалния си талант в соловите си проекти. И изобщо, Флорида винаги е била и ще бъде синоним на дет метъл от най-висша класа.

Бирмингамската сцена

Ако оставим настрана "военния" дет метъл на Bolt Thrower и скучноватите, но винаги актуални Benediction, поданиците на кралицата предоставиха на света поне още три забележителни групи с огромно влияние в този стил. Първите doom death металисти от Cathedral забавиха агресията и я доведоха до причиняващи агония басови пасажи. Оказа се, че "смъртта" на слуха е далеч по-неприятна, ако е бавна. Освен тях вегетарианците от Carcass и социално ангажираните Napalm Death, поне с първите си албуми и преди да еволюират до професионални музиканти, създадоха най-тежкото течение в стила – grind core. Макар музиката им да има допирни точки в музикален план, насоката се различава коренно. Социалният грайнд, макар и не толкова популярен и много близък до пънка и стария ню-йоркски хард кор, далеч не е лишен от последователи и фенове.

От своя страна, Carcass (на снимката) създадоха "кървавия" грайнд – бърза и сливаща се какафония от изкривени китари и грухтящ вокал с използване на медицински термини като заглавия на песни. Именно това течение намери богата почва в Източна Европа (предимно Полша и Чехия) и Япония и еволюира в омекотяване с джаз елементи, все по-честото включване на кавъри на стари диско парчета, включване на електронни елементи и създаването на световна сцена с доведени до крайност агресия и неприемливост на обложките. Стряскащите картини на разчленени тела и кръв далеч надминаха творчеството на Cannibal Corpse, а предупредителните надписи, частичната цензура и забраните за непълнолетни деца станаха нещо обикновено. От грайнда произлезе и крайната форма на дет метъла, noise core, която съвсем оправдано е определяна просто като нетърпим шум. Най-ярките й представители са американците от Anal Cunt.

Шведската сцена

Швеция винаги се е славела като страна, родила много и разнообразни таланти във всяка една форма на изкуство. Затова смятам че не е изненада и наличието на обособена дет метъл сцена с характерното "гьотеборгско" звучене. Ако оставим настрана свръх продуктивния Peter Tagtgren да си блъска главата как да звучи новия албум на "разпадналите се" Hypocrisy, и лидера на лидерите от Edge Of Sanity, Dan Swano (на снимката) да развива поредния си страничен проект като фолк-дет-грайнд-хеви рок (но настрана иронията, едва ли има по-богати и разнообразни творчески музиканти от тях двамата), Швеция даде силните Dismember, death’n’roll стила на Entombed, мрачните Grave и редица други знайни и незнайни групи. Швеция даде и melodic death-a, с групи като In Flames и Dark Tranquility. А с вкарването на мелодията, стилът вече доби "легалност", стана достъпен за по-масовите слушатели и окончателно излезе от руслото на първоначалната си агресия. Друг добър пример за подобен стил са момчетата от близката Финландия, Amorphis. Макар отдавна да не са дет метъл (още един пример за постоянното развитие на стила и групите), те предизвикаха фурор с първите си албуми на епичен, с митологични концепции, симфоничен дет.

Почти всяка една държава е дала на сцената една или повече големи групи. Не трябва да се изпускат швейцарците от Messiah, немците Morgoth, холандците Asphyx и Gorefest, датчаните Konkhra и безброй други. А къде сме ние всъщност? Интересно поне за мен е че така и не се появи силна дет метъл група от България. С много мъки и десетилетие локална слава Hyperborea най-после успяха да издадат албум. Мелодичните Necromancer изчезнаха като метеор, а още по-мелодичните Desolate се прекръстиха и като име и като музика. One-man проекта Exhumator бе обречен на забвение. За сметка на това обаче grind core сцената от тази страна на Дунав заслужава внимание. Като че ли най-дълго се задържаха, след известно прекъсване, кръстниците от Past Redemption, но пък изключително силни бяха албумите на Corpse, Nice Side Of Pathology и Enthrallment (на снимката). Освен тях могат да се споменат още десетина групи със спорадични концертни изяви и демота, които определено заслужаваха внимание при навлизането на този стил в родината.

Е, едва ли има нужда да изброявам всичките подстилове и разнообразни елементи, вкарани от тази или онази група. Достатъчно е да си направите една произволна компилация от по една песен на споменатите групи, за да добиете представа какво развитие е претърпяла музикалната агресия за по-малко от 20 години. Аз не бих препоръчал на неподготвения меломан да слуша подобна музика, но пък смятам че всеки с интереси в метъл сцената трябва поне да има представа какво се крие зад "хаоса от шум с грухтене за фон".