KoRn

• Jonathan "HIV" Davis : Вокал, гайда
• Reginald "Fieldy" Arvizu : Бас
• David Silveria : Ударни, перкусии
• James "Munky" Shaffer : Китара
• Brian "Head" Welch : Китара

Музикалната революция се пробужда на странни места: Атина, Джорджия. Абърдийн, Вашингтон. Бейкърсфилд, Калифорния.
Да! Точно така, Бейкърсфилд; пусто, изсъхнало малко градче малко на запад от Death Valley което е можело да стане сценарий за филм на Дейвид Линч, ако се е случвало нещо там ... като дете Fieldy прекарвал повече от своето юношество "седейки из пустите полета, пиейки бира, наблюдавайки как другите деца се бият." По същото време той и някои от неговите приятели решили да прекарват своето свободно време като изливат енергията си върху музикални инструменти вместо върху своите връстници. И рок музиката нямало да бъде вече същата!

Така Fieldy, James (Munky), David, Brian (Head), и накрая, асистент следователя известен като Jonathan Davis напуснали Бейкърсфилд за Лос Анжелис и заедно станали известни като KoЯn. Помогнало им че имали основните влияния - бурния, градски стил на хип-хопа, тежкия, емоционален стил на дет-метъла. И емоционалния, тежък стил скоро започнал изцяло нов стил на музиката и отприщил вълна от имитатори които заплашвали да погълнат самата банда.

След околко две години турнета, КоЯn подписали договор с Immortal и записали своя сега вече класически дебютен албум. КоЯn стартирали с пророчески, смущаващо силното предизвикателство "Are you ready?!" преди влизането на най-твърдият звук от китара който някога сте чували в рока благодарение на дуета Head и Munky, които включили вече ниските си 7-струнни китари още по-ниско и свирили без да зачитат традиционните последователни съзвучия. Звукът бил металическа мътилка, но поддържана умело от басиста Fieldy и барабаниста Silveria, които добавяли смесица от порно-саундтрак фънк и хип-хоп ритми които били леко агресивни и студени. След това мелодични рими били вкарвани в тъмния микс, помагайки на КоЯn да бъдат най-големия, най-разтърсващия дебют след Black Sabbath. Но Davis нямал желание да пее за дяволи и вещици; бил достатъчно зает да гони своите демони в реалния живот. Песни като "Fagget" и "Shoots and Ladders" били смущаващо лични признания за трудното детство, и Davis завършва албума буквално в сълзи с разтърсващата със своята лирика песен "Daddy".

"Готови ли сте?!" Е, комерсиалното радио със сигурност не е било. Нито пък MTV. Все още не. Така че КоЯn се върнали на мястото където били оценявани и забелязвани - по турнетата и участие на Ozzfest. Уникалнияъ звук на бандата може да е бил непознат, но зрителите знаели че звучи могъщо - и много от тях веднага го свързвали с жестоките и мрачни лирики на Davis. По това време е абсолютно сигурно, че няма на света друга група като КоЯn.

И така почнали да натрупват фенове които изпратили техния следващ брутален албум със странното име "Life is Peachy" (Животът е прекрасен) към платинени продажби. И този път поне пресата била "Ready". "...Перверзници, психопати и параноици" се леело от страниците на Chicago Tribune. "Оригинално изкривено късче от личен ад" пише Cleveland's Plain Dealer. И докато "Life is peachy" повече подсилвал звученето на бандата отколкото да представял нови маниери на свирене от дебютния, той представил на света страна на бандата която никой не е и предполагал, че съществува: хумор. Кавъра с гайди на военната "Lowrider" е примера за това. А-Z речника вулгарно наречен "K@#%!" било друг начин да се сложат на мястото всички критици и самоопониращи се моралисти. Един училищен директор от Зийланд, Мичиган казал на пресата, че KoЯn били "неприлични, вулгарни и покварени" след като изключил ученик носещ тениска на KoЯn. След това бандата завела дело срещу училището от страна на ученика и той бил върнат на училище. Но това бил моментът който бележи друг крайпътен камък за бандата: било първият от много пъти при които трябвало да влизат в съда за техните фенове.

Години турнета последвали отново за да подсили бандата бройката на своите фенове до такава степен, че техния трети албум "Follow the Leader" заел веднага 1-во място по продажби в топ 200. Бандата пуснала 2 сингъла: "Got the life" и "Freak on a leash" докато рап-метъл песните ("Children of the KORN" с рапера Ice Cube и "All in the Family" с Fred Durst) били затвърждаването, че вече са банда с която всички трябва да се съобразяват. И останалите се съгласили. Сп. Rolling Stone обявило Follow the Leader като един от най-успешните алтернативни албуми на деветдесетте.

Follow the Leader разкрил и още една страна на KoЯn. Когато 14-годишно момче страдащо от рак поискало да прекара няколко минути с бандата чрез фондация "Последно желание" те останали вцепенени и изненадани. Те приели и тези няколко минути станали ден, кото станал седмица, която станала песен - "Justin".

Потвърждавайки популярността на KoЯn, бандата пуснала своите седмични live Интернет излъчвания от студиото където правела новия си албум. Тези "after school specials" държали феновете информирани за прогреса на албума, предлагайки им предавания на живо с пряка телефонна линия с членовете на бандата и гости като Deftones и Limp Bizkit и порно звездите Ron Jeremy и Randi Rage.

След това бандата пуска "KORN Kampaign '98" кампания в политически стил с обиколко по цяла Америка включващи конференции с фенове в по-големите градове. KoЯn също така обединяват рок и рап в еин фестивал наречен Family Values Tour, което включва всички от Ice Cube до Limp Bizkit и Rammstein, и е обявено за едно от най-добрите турнета за 1998. CD с live изпълнения наречено The Family Values Tour '98 достига до златни продажби последвалото лято, когато KoЯn се представят "експлозивно" на Woodstock '99.

Същевременно компанията на KoЯn Elementree върви само напреде със своя първи албум пуснат на пазара (Orgy - Candyass) достига платинени продажби. По него време почти всички на планетата вече свирят със 7-струнни китари (които не са съществували преди KoЯn).

Разпространението на еднакво звучащи банди иронично ги измества на задна позиция: Не само KoЯn били в опасност от изчерпване, в жанра който разпространили те "рап-метъл" толкова много изпълнители имало, че класациите били препълнени с такава музика. KoЯn знаели, че нов Peachy или Leader, колкото и велик, колкото и приветстван от феновете, и колкото и комерсиално звучене да има, няма да се справи. Било е време за рисковано начинание, което е можело да коства на бандата лоялните й последователи. KoЯn си взели почивка за да изработят може би най-важният албум в тяхната кариера.

"Ние знаехме когато писахме този албум, че трябва да направим нещо наистина велико." Казва Shaffer след това."... Трябваше да се движим напред, да избутаме границата и да направим нещо много лично". Друг жест към тяхната публика е, че дават на техните фенове да направят корицата за албума. От всички изпратени е избрана една, която да краси албума. За няколко други, които са били на 2 и 3 място са издадени по няколко копия като награда. И така Issues изглежда, че е най-добрия албум на групата от техния дебют, както по музика, така и по лирика. Когато е пуснат на пазара усилията на бандата са възнаградени. За втори път излизат направо на челна позиция по продажби. Сингълът "Falling Away From Me" излиза на 1-во място в чартовете по света, а албумът за нула време става платинен. Следва още едно успешно турне, започнало на Halloween 1999 в историческия харлемски Apollo Theater. Ако Issues изобразява артистичния и комерсиален триумф на бандата в критичен за нея момент как ще отвърнат на неизбежния натиск на последователите си?

Като направят по-добър: Untouchables. KoЯn и продуцентът Michael Beinhorn създават истинска звукова панорама с този албум. Неизмеримо тежък, безкомпромисно саморазбиращ се, и невероятно уникален, Untouchables изстрелва KoЯn на друго ниво.

Но какво трябва да очакваме? Въпреки всичко това е групата която бута рока да се развива. Това е което ги прави KoЯn.