Топ идиотите на метъл сцената

loading...

Това музикантите са странно племе - облъчи ги радиацията на славата и наред с факта, че “почват да хранят къща”, на дневен ред идва и потисканото желание да се отдават на разгул. Наркотици, алкохол, побоища, оргии - това е нещо обикновено. На някои от големите им падат носовете, други се целуват с колеги от същия пол на сцената, а после надълго и нашироко обсъждат кой имал лош дъх. Да не говорим за случаи като Мерилин Менсън и Азис. Изобщо цари една порочна атмосфера..., като в детска градина. Или поне на фона на момчетата, за които ще стане въпрос.

В края на 80-те години на миналия век в скованата от ледове и студ Скандинавия започва да се оформя блек метъл сцена, която на фона на и без това страдащите от депресия и предразположение към чашката наследници на викингите прибавя някаква симбиоза между странно разбран сатанизъм и националистичен паганизъм. Което пък, от своя страна, не се изчерпва само с шиповете, неестетичния “грим”* и смешните стойки. Защото блек метъл сцената успя да разтърси изоснови спокойствието на едно цяло общество, което заплашваше да извади от речника си думата “престъпление”. С това се надявам и донякъде да изчистя разните и разнообразни версии около събитията, съпътствали раждането на този така популярен в момента стил.

Пропуснати са разбира се покойният ystein 'Euronymous' Aarseth и Maniac от Mayhem поради силната конкуренция на техни колеги от същата група, както и останалите не толкова забележими норвежки антигерои, като мислещия се за трол Hvard Ellefsen (Mortiis) и страдащия от липса на интерес към каквото и да било Gylve Nagell (Fenriz) от Darkthrone. Пропуснат е и шизофреничният финландец Mika Luttinen от Impaled Nazarene, известен колкото с болния си национализъм, толкова и с открито демонстрираната омраза към норвежката сцена. Изпуснат е дори Глен Бентън, човекът с татуиран обърнат кръст на челото, за когото се носят легенди, включващи живи катерички. Надолу е само есенцията.

Brd G. "Faust" Eithun (р. 21 април 1974 г.)

Най-известен като барабанист на Emperor, но и на други групи от ранга на Thorns, Ulver и Zyclon. Един от членовете на Black Metal Inner Circle, организация, в чието ядро са Euronymous (ystein Aarseth) и някои други родоначалници на сцената в Норвегия. Съответно се предполага дейното му участие в над 50-те изгорени църкви, приписвани на организацията. Основното сгазване на лука се случва на 21 август 1992 г., когато по време на откриването на олимпийския център в парк в Лилехамер Бард Фауст убива с нож хомосексуалист. Според официалната версия жертвата е предложила усамотение, което Ейтун е приел привидно. На следващата година убийството е разкрито и Бард излежава малко над 9 от предвидените 14 години, след което, по-мъдър и значително по-прилично изглеждащ, се завръща към музикалната си кариера.

Jon Andreas Ndtveidt (28 юни 1975 г. – 16 август 2006 г.)

Китарист и вокалист на шведските блекъри Dissection, а същевременно и един от създателите на Misanthropic Luciferian Order. Макар шведската сцена да не е толкова радикална, колкото норвежката, случаи на полукриминални прояви далеч не липсват. Е, при Йон проявата от 1997 г. си е направо криминална – убийство на хомосексуалист от алжирски произход, а е и проява на доста очевидни недостатъци на характера. След 7 години в затвора Йон се завърна с гръм и трясък, представяйки приличен нов албум, а след това реши да се застреля с пушка в кръг от запалени свещи. Депресирал се, че няма какво повече да направи в творческо отношение.

Per Yngve Ohlin (16 януари 1969 г. –12 април 1991 г.)

Известен още като Dead, бившият вокалист на шведите Morbid замества не по-малко ненормалния Maniac в като цяло ненормалната група Mayhem. Хроничната депресия се комбинирала със странните навици за постигане на творческо вдъхновение – помирисването на смъртта чрез завиране на главата в чувал с мъртъв гарван например. Концертните дрехи трябвало да престояват заровени поне няколко седмици, за да изглеждат автентично. И така, нашето момче се кълцало с нож (веднъж се стигнало и до болница), заобиколено от свински и кравешки глави, набучени на колове, и замеряло публиката с развалено месо, с което си спечелило култов статус. Между другото това със самонараняването е запазена марка и на Maniac.

Върхът обаче бил достигнат на 12 април 1991 г., когато Dead си нарязал вените порядъчно, но понеже ножът бил затъпен, лапнал дулото на пушка и натиснал спусъка. Оставил и прощално писмо - “извинявайте за кръвта”. В крайна сметка решили, че това е върховен акт на богохулство и изтипосали снимката върху обложка на концертен албум.

Kristian Vikernes (р. 11 февруари 1973 г.)

Е, няма как да не го почета като първи в своеобразната класация. Известният още като Varg Vikernes и Count Grishnackh, всестранно развит музикант си е имал не един проблем и със собственото самосъзнание. Като начало идеите му са строго сатанистични, но после преминават към скандинавски паганизъм, “защото това е истинската вяра по тези земи”, а накрая стигат и до открит расизъм и крайно десен национализъм и антисемитизъм. Във връзка с тези си вярвания Варг променя и музикалните търсения в личния си проект Burzum.
Буйната му младост е белязана от няколко палежа на християнски църкви, най-известна от които е тази във Фантофт, безценно културно наследство за норвежците, но уви, изцяло от дърво. Снимка на опожарената сграда се мъдри върху обложката на Aske. Въпросното EP се е продавало в ограничени серии и със запалка.

Чашата преляла обаче, когато Кристиян се саморазправил с Euronymous, явно поради принципни различия, породени от идеализъм, музикални търсения и преди всичко бизнес. Така или иначе Викернес наръгал 23 пъти с нож авера си на 10 август 1993 г., при това съвсем умишлено и планирано. Претенциите му били за самозащита, а броят рани обяснил с падането на Euronymous върху парчета от счупена лампа. Убедително, нали?

Така или иначе, младият Кристиян се озовал в един строго охраняван затвор в Тромзьо, отвъд Полярния кръг, където през дългата полярна нощ при минусови температури да излежи присъда от 21 години. Там той преосмислил вижданията си и преди всичко издал още два албума на Burzum. Но понеже норвежците смятат максималната си присъда за твърде жестока (все пак това са цели 21 години), му я съкратили почти наполовина за добро поведение и повдигане на индекса на творческата самоинициативност на затвора. Големият хит е, че през 2003 г. нашето момче решило просто да си тръгне, което сигурно не е много трудно. Проблемно в плана не било самото бягство, а стотиците километри сняг в радиус от зандана. И така той скоро бил върнат, а присъдата била възстановена на първоначално предвиденото.