SlipKnoT - История

loading...

Всичко тръгва от "Modifidious" - местна група , в която свирят Joey Jordison (Барабани) , Shawn Crahan (Перкусии) и Craig Jones (Семпли и Клавишни) . Малко по късно от бруталната дет група Body Pit пристигат Paul Gray (Бас-Китара) и Mick Thompson (Китара) . Shawn привлича от училищната му банда Anders Colsefni (Вокал) и слага началото на новия провкт . Музиката им потегля по утъпканите коловози на любимите им групи . Дет метал , траш , грайнд - кор . Но нещата тръгват към истинския им звук когато Shawn отмъква вокала (Corey Taylor ) на друга местна група Stone Sour за да замени Anders Colsefni .SlipKnoT дори не са свирили лайф новитe си парчета , когато подписват с Рос Робинсон за "I Am Records" клон на Roadrunner Records . Преди това те вече са оспяли да издадат самостоятелно "Mate,Feed,Kill,Repeat" само в 1000 бройки , което в момента го е превърнало в колекционерска рядкост.

През 1999 те издават едноименния албум "Slipknot" . Албумът става двойно платинен (1,3 мил. копия продадени в САЩ) , клипът на "Wait And Bleed" се върти навсякаде .

SlipKnoT откриват телата си като перфектен инструмент за изразяване на яда си . С това може да се обясни равносметката от последното им турне (преди излизането на "IOWA") 45 счупени ребра и над 250 шева след самонаранявания . Какво друго ? Ядене на екскременти , пиене на урина . Дори свикналия да шокира Харърд Стърн е потресен , когато Sid Wilson се изсира насред студиото им . Нищо чудно че обяснението за последната смяна на маските е , че били твърде омазани с повръщано и нарязани . "В групата съм заради всичко , което мразя в света" казва Joey. "Има го това ръмжене в главата ми" допълва го Corey . "И когато си сложа маската ,аз се разкривам за него . В концертите ни просто се опитвам да премина през това замайване и да се държа под контрол . Но никога няма да спра да намирам причини , за които да крещя" . Да крещи заради това , че хората , при толкова много възможностти , се отдръпват от живота . "Всички ние бяхме свикнали да виждаме показания ни среден пръст" казва Joey , "сега , най-накрая дойде време да им го върнем . Направихме го десет пъти по-гадно".

И всичко това - концентрирано в последния им албум "IOWA" излязъл в през август 2001 год. "IOWA" се превръща в символ на отвращението им , на бяса им срещу почти всички , с които са се срещнали в живота си на сцената . Срещу собствената им първоначална наивност . Срещу желанието им да вярват на хората , израсли наместа с много повече възможности от Айова .

Децата които вече не си правят подобни на тяхните , а свои собствени маски. Които са влезни "вътре" в болката на деветимата , защото са открили у тях собствения си живот , където всичко се прави в предопределени рамки . "Маската която носиш всеки ден , е десет пъти по-болезнена от тази , която слагаш , за да дойдеш на концертите ни . Тогава защо да носиш чужда ?" , обръща се Corey към феновете си и заявява , че е страшно горд със собствената си армия от последователи , наречена "maggots" . "Те схванаха цялата идея и това е само още една причина да се кача на сцената и да избия всичко от себе си ." "На всеки един концерт има по едно дете , което се удря също като мене.

Кокалчетата му са кървави , под очите му има синини . Вглеждам се в очите му и разбирам ,че е някад другаде . Това е много тежка отговорност" завършва Shawn Crahan.