Manowar

loading...

Джоуи Де Майо (роден в Оубърн, Ню Йорк), свирил в училищна група, като басист. Боготвори Black Sabbath. Сближава се със Сабат на турнето им "Heaven And Hell" ("Рай и Ад", бел.пр.), когато той дава част от обурудването си наТери Бътлър. За известно време работи като "roadie" (работник, съпровождащ рок/метъл банда по време на турне, това да хората без които не може – те се грижат за багажа, провизиите, обурудването, монтирането и демонтирането на музикалната и осветителната техника, както и за всичко останало, от което се нуждае групата, тези хора не са голяма бройка и често са в много близки отношения с членовете на групата, която съпровождат, най-често заедно се напиват  за Блек Сабат (той самият твърди, че е работил просто като техник по осветителната апаратура). В момента (и от 1983 насам) той почти самостоятелно пише музиката и стиховете. Изключителен музикант.

Ерик Адамс (роден в Оубърн, Ню Йорк) е приятел на Джоуи още от училище. Започнал отрано да пее (когато бил на 9 год.) – преди още Джоуи да свири на бас. Живеейки в един град, въпреки това никога не е свирил в същата група (дори и в училище) с Де Майо, преди раждането на MANOWAR. Адамс поема финансовите дела на групата още с присъединяването си.

Рос Фрийдмън (родом от Австралия) се мести да живее в Ню Йорк и свири китарите в “The Dictators” (“Диктаторите”, бел.пр.) от 1975г. Издава 3 албума с тях. Заминава за една година във Франция, където работи със “Shaking Street”. По време на турнето “Heaven And Hell”, на Black Sabbath, “Shaking Street” са подгряваща група. По този начин Де Майо се запознава с Фрийдмън. Рос напуска MANOWAR през 88-ма, след “Kings Of Metal” за да свири блус – организира “The Pack”.

Дони Хамдзик (роден в Полша) и Карл Кенеди преди него били открити чрез реклама във вестник. Основно MANOWAR търсели барабанист със “heart black enough” (“достатъчно черно сърце”) в продължение на 2 години, когато един ден едно от случайните “гаджета” на Де Майо му препоръчва:

Скот Калъмбас , който работил в магазин за водопроводни материали (ВиК) в малко градче в района на щата Ню Йорк. След 4 годишно прекъсване (1991-1995) отново се завръща при Кралете.

Майкъл Шенкъл свири известно време в “Chicago”, преди да бъде избран от около 150 китаристи за да замести Фрийдмън. Ерик и Джоуи го срещат докато записват “Kings Of Metal” в Чикаго.

Карл Лоугън се запознава с Джоуи в … магазин за мотори ! Разменят си телефоните, след което се виждат и наживо, обсъждат много неща и установяват много добри работни взаимоотношения. Установяват, че мислят сходно по много въпроси, въпреки че всеки един от тях си остава със силно изразена индивидуалност. Карл се присъединява през 93-а, въпреки че в някои биографии се споменава 94-а.

Стилът на MANOWAR е силно повлиян от Ozzy Sabbath в музикално отношение, а от друга страна стиховете и обложките са вдъхновени от изблика на интерес към Sword-And-Sorcery фантастиката в ранните години на 80-те. Това прави групата изключително популярна в Европа (особено в Германия и Англия), но в Съединените Щати MANOWAR си остават неизвестни. Групата е напусната от техния лейбъл Liberty Records (компанията, която ги разпространява) месец след като на пазара излиза “Battle Hymns”. Имат проблеми с Megaforceно нямат особени тревоги с Geffen, които ги издават в Европа. Atlantic ги поемат през 87-ма, промотирайки “Fighting The World” изключително добре, “Kings Of Metal” обаче не се продава според очакванията на Atlantic. След като групата отказва да продава “Kings Of Metal” заедно със “Triumph Of Steel” (92) те биват напуснати и от Atlantic, главно поради алчността на тази компания, която не прави голямо изключение спрямо повечето компании в музикалния бизнес. Geffen поемат и Щатите, освен Европа, в сделката за предстоящия албум “Louder Than Hell”, който се появява на бял свят през 1996. След това първият концертен албум на MANOWAR – “Hell On Wheels” отново е издаден от Geffen, но това е последният им албум с компания, която не разпространява метъл по принцип. През 98-ма MANOWAR се присъединяват към Nuclear Blast и през 1999-та реализират един от най-успешните концертни албуми в историята на хеви метъла, който се нарича “Hell On Stage” (2 диска). Същият албум излиза и в няколко специални издания, които включват и 3-ти диск с песни-бонуси, от концерти в Германия, Португалия и др, като тези издания излизат в съответните страни.

Името MANOWAR е описано от Джоуи, като компилация от WAR (“война”,бел.пр.), според него, и MANnish substance (мъжка по маниер/вид същност), защото метъл сцената е била и е “хленчлива”.
КОИ СА “FALSE ONES” (лицемерните, фалшивите,бел.пр.) ? – Де Майо казва, че “False Metal” (фалшивия/лицемерен метъл) е всяка група, която не свири на нивото на очакванията на нейните последователи, следователно ги мами и предава.

ПРЕСАТА и MANOWAR – взаимна ненавист с пресата в Щатите. Американските медии се опитват много твърдо да пренебрегват значението на групата наричайки ги дори “някаква абсурдна шега”. MANOWAR, в отговор, никога не пропускат шанса да “размажат” американската метъл преса на европейските си концерти.

Хобитата на членовете на MANOWAR – Джоуи е известен в метъл кръговете, като “karate kid” (карате хлапак,бел.пр.) от доста време.
Всички от MANOWAR са познати като хора, които обичат да помпат мускулите си и да демонтрират впечатляващата си физика на концертите.
Спомени за детството – Джоуи обича да споделя, че е горд с това, че е расъл през 70-те, когато музиката е била велика (той винаги споменава Ozzy Sabbath и Deep Purple като най-забележителни примери).