Nirvana

Вокалистът на групата Кърт Доналд Кобейн е роден на 20 февруари 1967г. в град Абърдийн край Сиатъл. Родителите му се разделят, когато той е едва 12 годишен. Кърт остава да живее в една каравана с баща си и за да свързват двата края, му се налага да работи като санитар в зъболекарски кабинет. След около две кодини се сраща отново с майка си, но тя не събужда у него никакви чувства.

Той напълно се разочарова от заобикалящия го свят, но пънкът успява да го извади донякъде от тази апатия и както споделя в едно интервю по-късно "След като цяла седмица слушах групата "Шонен Найф", започнах да плача, толкова навътре приех музиката им".

Пънк-музиката, която направо го е обсебила, го навецда на мислите за собствена група.
Първите си песни написва едва на 13 години. На 17 бяга от къщи и се приютява на странни места като абонатната станция за парно или библиотеката... Там се увлича по литературата и прочита десетки томове на Селинджър, Толстой и Оскар Уайлд. Но апатията отново го застига и той пропада в наркотияно ад. Точно в един такъв момент на умопомрачение Кърт се среща с Крис.

Крис Новоселич е роден на 16 май 1965г. в град Комптън, Калифорния в семейство на югославски емигранти. Както Крис обяснява фамилията си " "новоселич" означава новодошъл, последният престигнал". Когато баща му намира работа в дърводобивна фирма, семейството му се мести в Абърдийн - "Този адски град, в който се задушаваш, напълно откъснат от света, място, от което може да ти настръхнат косите и да умреш от ужас ако не се надрусаш.", коментира Крис Новоселич. По-късно той си признава "Никога не съм се разбирал с другите момчета, винаги съм бил неверник, никога на никого не съм вярвал, винаги са ме използвали. Вкъщи беше истински ад! Баща ни не преставаше да ни крещи. Когато всички говореха за Кени Роджърс, аз обожавах "Лед Цепелин". И днес умирам за тази група..."

На 19 години, когато се срещнал с Кърт, Крис вече също е стигнал до дъното. Двамата споделят еднакви идеали и след като известно време свирели от купон на купон парчета на "Кис", "Лед Цепелин" и др., докато Бъз Озбърн от "Мелвинс" /друга група от Сиатъл, на които Кърт пренасял инструментите преди и след концерти/ не предложил на Крис и Кърт да създадат група. Двамата отдавна имали планове за своя собствена банда, така че на бял свят се появили предшествениците на NIRVANA - "Фекъл Метър", с членове Кърт Кобейн, Крис Новоселич и Дейл Кроувър от "Мелвинс".

След това името се променя многократно - "Ед Тед и Фред", "Скид Роу", "Блис" докато се стигне до "NIRVANA", за което Крис разказва - "Идеята за името "Нирвана" ни дойде по пътя, на връщане от един концерт в град Такома, преместили се бяхме от Абърдийн в Сиатъл, тъй като си мислехме, че това повече подхожда на кариерата ни на група. Тогава ни мина през главата идеята за името. Струваше ни се забавно да се наречем "Нирвана", да се наврем в цялата тази будистка философия за прераждането. Когато някой достигне до нирвана, всичките му желания и нужди автоматически изчезват. Точно тогава приключва и човешкото съществуване и съзнанието достига до състояное на пълен покой. Името не може да бъде по-иронично, дори по-цинично!". В интервю за журналистите по-късно Кърт обяснява - "Реших да създам "Нирвана", защото да основа група беше всичко, което можех да направя. Да свиря в нея, беше единственият начин, някой да ме забележи.".

Така в края на 1988г. Кърт И Крис най-после намират барабанист, който да пасне на стила на групата, името му е Чад Чанинг. С него учатват в няколко турнета в района на Сиатъл и свирят като подгряваща група на "Мъдхъни" и "Бийт Хепънинг". Същевременно тримата от "Нирвана" сериозно работят по първия албум на бандата. Така те се озовават в музикалното студио на продоцента Джак Ендино. Той решава да изпрати нова банда при Джонатан Поуман от станалата по-късно емблематична компания "Съб Поп". След като чува няколко техни изпълнения, Поуман веднага предлага договор на новосформиралата се банда, с мисълта че е направил най-новото откритие на американската рок-сцена.

Първият сингъл на "Нирвана" се казва "Love Buzz" и излиза на пазара в края на 1988г. в едва 1000 екземпляра. Въпреки това британският критик Евърет Тру го определя като "сингъл на седмицата". Не закъсняват и първите отзиви за групата - " "Нирвана" олицетворяват красотата, неповторим стил на само два акорда тупти под мъчителния вой на една чудовищна китара". Веднага след излизането на "Love Buzz" Кърт, Крис и Чад започват работа по другите парчета за първия албум, едно от които - "Spank Thru" влиза в албума "SUP POP 200" на фирмата "Съб Поп" през декември 1988г. Така през юни 1989г. най-сетне на музикалния пазар излиза първият албум на "Нирвана" "Bleach" /"Белина"/. Записът на албума струва $600 и е направен на осем-канален магнитофон в студиото "Ресипрокал" на Джак Ендино. В албума участва и Джейсън Еверман, но веднага след приключването на записите, той се оттегля.

90-те години започват с множество турнета, по време на които се появяват и парчетата "Blew" /"Духнат"/, "Been a Son" /"Бил съм Син"/ и "Stain" /"Ръжда"/. Но тъй като "Нирвана" са тръгнали на концерти без пътни мениджъри, без техници, без осветители и дори без шофьори, само слд седем седмици идват умората и напрежението, които буквално изригват на един концер в
Ню Йорк, превърнал се в истинско разрушение. Нещата изглежда излизат извън контрол. Кърт прави истерични изказвания, а Крис си обръсва главата. Последствията не закъсняват и Чад Чанинг напуска групата "по религиозно причини", според Кърт. Но преди това тримата записват още няклко нови песни "Sliver" /"Клечка"/ и "Do You Love Me?" /"Обичаш ли Ме?"/.

Трудности създава на Кърт и Крис намирането на нов барабанист на мястото на напусналия ги Чад Чанинг. Двамата сменят множество барабанисти, сред които и Дан Питърс от старите им приятели "Мъдхъни". Той обаче има ангажименти с неговата банда и се налага за съвместните концерти на "Нирвана" със "Соник Ют" зад барабаните да седне Дейл Кроувър.

За Дейв Кърт и Крис научават от техните приятели от "Мелвинс", които им препоръчват да се срещнат с още един нов барабанист - "истински динамид". Свирил в хард-рок групата "Скрийм" и притежавал огромен жизнен заряд, на 19 години е и името му е Дейв Грол.

"Той направо ни хвърли в транс, когато го видяхме да свири в Сан Франциско. С крис бяхме съгласни, да му предложим мястото на барабанист в "Нирвана". За съжалеие вече бяхме ангажирали Дан Питърс.

Това беше една от най-стресовите ситуации, тъй като харесвахме стила на Дан и бяхме добри приятели с него, но от друга страна предчувствахме, че Дейв направо е роден за "Нирвана"!". Все пак Дейв се присъединява към "Нирвана".
Не след дълго бандата предприема турне във Великобритания, след което интересът към тях занчително се повишава.
През февруари 1991г. Крис, Кърт и Дейв взимат нов мениджър и минават към голямата фирма "Голдмаунтън". Следват много изгодни договори и групата лавинообразно набира популярност.

Датата е 23 септемвру 1991г. На пазара се появява ноеия албум на "Нирвана" - "Nvermind" /"Няма Значение"/. От "Гефън" първоначално предпазливо пускат едва 40 000 копия на албума в САЩ и 8000 във Великобритания. "На познавачите на музиката, създадена извън фабриките за звезди, е станало вече ясно че "Nevermind", обобщава и усъвършенства основните качества на една музика, която живее дотогава, докато е "малцинствена". "Нирвана" е студеният и съвършен връх на един огромен айсберг, който започва да се очертава на хоризонта и който вече опасно застрашава комерсиалната и добре-остановената поп-музика.".

"Албумът се нарича "Nevermind", тъй като повечето хора предпочитат да кажат по-скоро "Няма значение", вместо да вземат спрей и да надраскат някакви графити, или пък да основат група. Много често хората не правят изобщо нищо и това ме безпокои. Би било толкова по-просто непрекъснато да се пишат лозунги, например - "Премахнете Джордж Буш!". Дали ще има някакъв ефект е без значение, просто е гот да се направи." - Кърт Кобейн.

През 1992г. "Нирвана" издава нов албум - Incesticide включващ няколко стари сингъла като - "Sliver", "Been a Son", "Dive"... Както и няколко кавъра - "Molly's Lips" и "Son of a Gun" /на "Весилийнс" и "Turnaround" на "Диво", плюс няколко парчета, извадени от различни компилативни албуми. Облошката на албума е по проект на Кърт.

На 13 септември 1993г. фирмата на Дейвид Гефън пуска на пазара последния албум на "Нирвана" - "In Utero" /"В Отробата"/. Други разглеждани заглавия за име на албума са "I head Myself and I Wnat to Die" /"Мразя се и Искам да Умра"/, по заглавието на едноименната песен на "Нирвана", отпаднала по-лъсно от селекцията за албума, както и "Virse, Chorus, Virse" /"Стих, Припев, Стих"/. Записът на албума струва $17 000. По това време Кърт е обхванат от силна депресия, той не може да понесе собствената си слава и усеща, че "динозаврите" в музикалната индустрия, ще погълнат и "Нирвана". Старите болко в стомаха се засилват още повече и стават непоносими, което го принуждава отново да прибегне към дрогата. Настиенията на Кърт се отразяват силно и върху стила на албума. Както коментира британския критик Джон Езълууд "Слушателят се докосва до оголени жици, а не до обвити с излолирбанд прозрения...". Според Кърт няма нищо лошо в един комерсиален албум, в какъвто, според него, се е превърна "Nevermind", но е време "Нирвана" да се върне към първоначалните си чисти идеи. И "In Utero" прави тояно това - връща групата на старите й позиции. През март 1994г. "Нирвана" вземат участие в шоуто на MTV - "Unpluget", от което записват и един акостичен албум - "Unpluget In New York" заедно с китаристът Пат Смиър, член на групата "Джърмс". Годината завършва с концерти на "Нирвана", "Сайпръс Хил" и "Брийдърс", директоно излъчвани от MTV на 31 декември от Сиатъл.

Албумът отново взривява пазара. Сингълът "Heart Shaped Box" /"Кутия с Формата на Сърце"/, който Кърт посвещава на съпругата си Кортни Лав, печели наградата на MTV за най-добър алтернативен клип. Докато самият албум "In Utero" е номиниран за "Грами" в категорията "най-добър алтернативен албум за 1993г."

През есента на 1993г. Кърт изглежда, е решил проблемите си с наркотиците, той се отдава изцяло на дъщеря си, той дори спира наркотиците - "Вече не прекалчвам с алкохола. Спрях и да се друсам. За какво ми е? Да пукна някой ден от свръхдоза? Няма да стане! Смисълът на живота ми е Френсис! Щях да полудея когато Кортни я взе със себе си на турне! И двете страшно ми липсваха. За "Нирвана" вече не ми пука! Мразя ги, не мога да свиря повече с тях. Мечтая да свиря с Майкъл Стайп..."

Докато на 5 април 1994г. трупът му не е открит случайно с обезобразено от куршум лице на пода на скъпата му къща в Сиатъл. До него са намерени и две листчета хартия набързо надраскани на къра - едното за Френсис Бийн и Кортни, а другото за всички останали фенове на групата по целия сват.....

И до днес не е установена истинската причина за смъртта на Кърт Кобейн /и най-верочтно никога нямда да бъде установена/. Десетки, а може би и стотици са версиите за това "Какво всъщност се случи?", но всеки си има своя истина за смъртта на един от най-големите и искрени идоли в световната музика.

Днес Кортни Лав продължава кариерата си на вокал и китарист на добре познатата банда "Хоул", а Дейв Гроул заедно с Пат Смиър основава и се изявява като вокал в доста популярната банда "Фу Файтърс". Крис също сформира своя група - "Суийт Севънти Файв".
По късно е заснет и филмът "Кърт и Кортни", разказващ за живота на двамата заедно и за стремежа на Кърт да се справи със популярността, която го измъчва до последния ден от живота му.

Но Грънджът не е мъртъв и това доказват банди като "Пърл Джем" и много други. Той ще продължава винаги да живее защото групи като "Нирвана" не "изтичат" по потока на комерсиалната музика. Те живеят винаги!