Метъл

История на Метъла

Хеви метълът е един от най-зле разбраните и подценявани музикални жанрове в наши дни. За жалост това е резултат най-вече от вопиющата неграмотност на масовия слушател, породена от медии и обществено мнение. Какво е всъщност метълът? Със сигурност нещо много повече от музика - това е начин на живот.

Според повечето специализирани издания началото е поставено през 1964 г с излизането на емблематичните албуми "You Really Got Me" на Kinks и "My Generation" на The Who. За първият хеви метъл изпълнител се счита Alice Cooper, започнал кариерата си през 1965 в групата The Spiders, но придобил известност чак в началото на 70-те с класическия “Love It To Death”. В периода 1966-1970 се появяват групи като Golden Earring , Cream, Тhe Jimi Hendrix Experience, Led Zeppelin, Vanilla Fudge, Iron Butterfly, Steppenwolf, Blue Cheer, Deep Purple, Grand Funk Railroad, Free, Uriah Heep, Mountain, Humble Pie, Bloodrock, Black Widow, Аtomic Rooster, Cactus, и Black Sabbath, всяка от които оказва в различна степен влияние върху развитието на рок музиката оттук насетне. Самата фраза “Heavy Metal Thunder” идва от парчето "Born to Be Wild” на групата Steppenwolf и с течение на времето се превръща в емблема на тежката музика, комбинираща елементи на рок-енд-рола с блус мотиви, всичко това допълнено от майсторско свирене и невероятни вокали.

За популяризирането на този нов жанр първоначално най-много допринасят групите Cream и The Jimi Hendrix Experience. В първата участва легендарният киатрист Eric Clapton и най-запомнящите се парчета са “Sunshine Of Your Love" и "White Room." Влиянието на Cream се забелязва най-силно при Rush ,Van Halen, а по-късно и Blind Faith. Междувременно, The Jimi Hendrix Experience представлява музикално трио, в чиято основа са китарните спектакли на една друга легенда - Jimi Hendrix. Албумите “Are You Experienced?” и “Electric Ladyland” привличат хиляди фанатични привърженици и стават причина групата да остане в историята заедно с имена като Janis Joplin и The Doors.

Немалко нови банди, в това число Savoy Brown, Foghat, Bad Company, Budgie и UFO възникват в резултат от разрастващата се хеви-метъл вълна, но до 1973 г безспорни крале на тежкия рок са групите Led Zeppelin, Deep Purple и Black Sabbath, считани и до днес от мнозина за най-влиятелните в историята на метъл музиката въобще. И трите групи се отличават с техника, композиторско майсторство и страст към музиката, невиждани до момента. Хард-рок концертите се превръщат в незабравимо изживяване и невероятен контакт между публика и изпълнители. По същото време бандите започват да въвеждат сатанистки имидж в музиката. Първоначално за това са отговорни английските групи Black Sabbath и Led Zeppelin.

Китаристът на Led Zeppelin's Jimmy Page (бивш член на емблематичните The Yardbirds, дали на рок сцената имена като Clapton и Jeff Beck) е силно запален по окултизма, докато много от текстовете на Sabbath също разглеждат подобни теми. Въпреки това, Black Sabbath никога не се обявяват за сатанистка група - напротив, самият Ozzy Osbourne, вокалист на бандата през ранния й период, признава че бил шокиран от фенове на Sabbath, облечени в черни раса и носещи свещи със себе си.

Концерти се изнасят от всяка тежка банда, като най-забележителни са тези на Led Zeppelin и Deep Purple. Alice Cooper поставя невиждани дотогава спектакли, включващи змиеукротители, разкъсани женски манекени и обезглавяването на самия Cooper. Групите въвеждат все повече визуални ефекти, като същевременно чрез майсторски изпълнения доказват класа пред тълпи от фенове.

Първите години на хеви метъла, наричани от повечето класически, оставят в историята шедьоври като "Black Dog", "Kashmir" и "Stairway to Heaven" на Led Zeppelin, макар групата да е повече рок-ориентирана. В музикално отношение “истински” метъл правят Black Sabbath - мрачна, тежка и зловеща музика. Tony Iommi, Ozzy Osbourne, Bill Ward и Geezer Butler създават класиките “Black Sabbath”, “Paranoid” и “Master of Reality”. Влияния от класическия период лесно се откриват в звученето на по-късни групи като Corrosion of Conformity, Metallica и Nirvana. Междувременно Deep Purple, след като експериментират в областта на прогресив рока, се насочват към по-твърд звук и в продължение на дълго време остават най-големите новатори. Виртуозната техника на Ritchie Blackmore, преплетена с плътния звук на синтезатора на Jon Lord и писъците на Ian Gillan, се превръщат в първообраз на класическия хеви метъл.

В средата на 70-те години се появяват няколко нови значими групи : Thin Lizzy, Judas Priest, Queen, Aerosmith и Kiss. Judas Priest допринасят за утвърждаването на двете китари в метъл групите, както и за значителното втвърдяване на стила. Aerosmith връщат на мода блуса, секса и наркотиците. Thin Lizzy пробиват чрез естетика и собствен стил, Queen показват висше ниво на експериментаторство, комбинирайки величествени мелодии с прогресив привкус. Kiss пък революционизират концертите, изпълнявайки на живо страховити постановки, съперничещи си с тези на Alice Cooper.

Докато редица банди се утвърждават като основоположници на хеви метъла, други групи се насочват към втвърдяването на един популярен жанр - прогресив рока. Групи като Pink Floyd и Genesis така и не се вписват в понятието “метъл”, докато Jethro Tull, Yes и King Crimson често се увличат към хеви влияния. Обособен чрез сложна структура на парчетата, олдскуул аранжименти и задължителната музикантска техника, прогресив метълът отбелязва началото си с появата на Rush. В дебютния си албум бандата не се е ориентирала към този стил, но при излизането на “Fly By Night” Rush доразвиват звученето си в прогресив насока, за да останат по-късно в историята с албумите “A Farewell to Kings” и “Hemispheres”. Други ранни прогресив групи са Emerson, Lake, and Palmer, Focus, Asia, IQ и Marillion.

В края на 70-те години метъл сцената се намира в криза. Aerosmith, Thin Lizzy и Black Sabbath сами допринасят за провала си поради масовата употреба на алкохол и наркотици. Kiss губят обаянието си, ставайки все по-комерсиални, Deep Purple постоянно търпят промени в състава, Led Zeppelin се разпадат със смъртта на барабаниста John Bonham. Едва няколко банди запазват старото си величие, в това число Judas Priest, Queen и AC/DC. Rainbow са едни от последните стари рок-гиганти, превърнали музиката си в образец благодарение на уникалните композиции на Blackmore и гласа на легендата Ronnie James Dio.

По същото време се появява и един нов клон на рок музиката - пънкът. Внезапно се формират много нови банди, едва можещи да свирят на инструментите си, които протестират на тема фашизъм, правителство, дори ежедневие. Прочуват се групи като Iggy and the Stooges, MC5, New York Dolls, Sex Pistols, Ramones, The Clash. Най-големият принос на пънк музиката към рока е възвръщането на енергията в песните, отричането на обществените норми и борбата против социалната несправедливост в текстовете (загатната първоначално от Black Sabbath в "Children of the Grave" и "War Pigs”). Iggy Pop представя невероятно енергични концертни изпълнения, които според него самия би трябвало да продължават не повече от петнайсет минути. Ramones полагат основи, върху които по-късно ще се появят Red Hot Chili Peppers и Nirvana. The Sex Pistols до днес са най-известната пънк-рок група, отхвърлила всякакви традиции, създадени до момента на появата й. По време на едно турне басистът Sid Vicious, под въздействието на наркотици, убива приятелката си Nancy Spunge, след което се самоубива и по този начин слага край не само на Sex Pistols, но и на цялото пънк движение. Чак до 90-те години пънкът остава в сферата на ъндърграунда.

Докато пънк вълната въздейства силно на младежта, една различна група - Motorhead, поставя началото на смесица от стилове, обособили се по късно под формата на траш, спийд и пауър метъл. Групата дебютира през 1976 и с албума “On Parole” само загатва за мощта на скрития потенциал, отприщен по-късно с “Overkill”, “Bomber” и “Ace of Spades”. Освен че привличат много фенове на хеви метъла, Motorhead се ползват с голяма популярност и в пънк средите и поставят началото на интересно обединение на тези два стила, което по-късно довежда до появата на хардкора.

В началото на 80-те години класическият метъл се завръща благодарение на Judas Priest, Accept, The Scorpions и тъй нареченото явление New Wave of British Heavy Metal. Новите британски банди Diamond Head, Def Leppard, Holocaust, Iron Maiden, Saxon, Samson, Venom и Raven бързо добиват известност, но не всички успяват да се утвърдят през годините. Judas Priest популяризират коженото облекло, гривните с шипове и всички други неща свързани с външния вид, превърнали се в символ на метъла. Scorpions творят както тежки парчета, така и лирични балади, в музиката на Accept личат първите наченки на пауър стила с албумите “Breaker” и “Restless and Wild”. Iron Maiden демонстрират музикантска класа, създавайки най-тежките рифове до появата на Metallica. Докато Maiden композират хармонична музика с тежки, но чисти китари и гръмотевичен бас, Venom поставят истинското начало на траш метъла (“Welcome to Hell” и “Black Metal”), от който по-късно произлизат дет и блек разновидностите. Заедно с Judas Priest, Motorhead и Riot те създават вълна, олицетворяваща скоростния агресивен метъл, поета от Metallica, Exodus, Slayer и Mantas (познати по-късно като Death). NWOBHM до голяма степен определя развитието и главоломния успех на хеви метъла през 80-те години. Съединените Щати отговарят на британския удар с вълна от глем (от glamour) метъл банди. Докато Van Halen и Montrose творят разтърсваща музика, а Angel и Foreigner допълнително допринасят за развитието на новия жанр, истинско проявление глем метълът намира в две групи от Лос Анджелис - Motley Crue и Ratt, които пишат достъпни за масовия слушател парчета и са повлияни от ветераните Sweet и T-Rex. Въпросните глем банди взаимстват имиджа на Alice Cooper, David Bowie, The New York Dolls и Kiss, като започват да си слагат женски грим, ластични дрехи, панделки, шипове - въобще всичко, за което се сетят. Motley Crue с албума си “Shout At the Devil” допринасят за комерсиализирането на метъла в Щатите и за последвалия успех на Ratt, както и на по-стари групи като Twisted Sister и Quiet Riot, същевременно павирайки пътя на Bon Jovi. Именно Bon Jovi (със “Slippery When Wet” и “New Jersey”) заедно с Def Leppard (“Pyromania” и “Hysteria”) смесват тежка музика с достъпен поп, с което повлияват немалко на по-късните комерсиални рок/метъл групи. Много талантливи американски групи остават недооценени, само защото отказват да променят стила си към глем, докато Kiss се адаптират успешно (например с песни като "Heaven's On Fire") и жънат още по-големи успехи. С времето поп-метъла става твърде еднообразен и се нуждае от глътка свеж въздух, която идва с появата на Guns n' Roses, носещи по нещо от Rolling Stones и Aerosmith плюс известни блус мотиви. Dokken показват че дори в комерсиален стил като глема може да се създава тежка и технична музика и повлияват за по-късното ориентиране на някои поп-метъл групи към по-твърд звук (например Skid Row). Глем сцената допринася и за навлизането на жените в метъла, благодарение на Joan Jett & the Blackhearts, Lita Ford и певицата на Warlock Doro Pesch.

Същевременно някои стари метъл величия прилагат по-тежък и класически подход към музиката. Black Sabbath с новия вокалист Ronnie James Dio се завръщат с шедьоврите “Heaven and Hell” and “Mob Rules”, ознаменуващи промяна в стила на групата към по-мелодично звучене. Ozzy Osbourne издава самостоятелните “Blizzard of Ozz” and “Diary of a Madman” и заедно с по-късните соло проекти на Dio поддържа жив мелодичния метъл през 80-те. Появяват се нови банди като Savatage, Manowar, Cirith Ungol и Armored Saint, всяка със свой собствен стил, но обединени от едновременно мелодично и тежко звучене. Феновете на олдскуул метъла са потресени от факта, че много групи омекотяват звука си в опит да се харесат на широката публика. Появата на траш/спийд метъла предлага точно обратното - разнообразни тежки рифове, дрезгави вокали, употреба на две барабанни каси - фактори, превърнали траша в най-тежката музика до момента. Групи като Metallica, Exodus, Slayer и Anthrax са сред пионерите на новата вълна. Малко след основаването на Metallica от групата е изгонен китариста Dave Mustaine, който формира една от най-успешните траш групи - Megadeth. Metallica експериментират в музикално отношение, създавайки образцовите “Ride The Lightning” и “Master Of Puppets”, влияния от които личат в по-късни групи, като Sepultura например. Anthrax са първата метъл банда, включила рап вокали в албумите си (с участието на Public Enemy). Slayer правят невероятно тежки рифове, комбинирайки ги със сатанистки послания, като се утвърждават сред “големите четири” на траша с албума си “Reign In Blood” от 1986 г. Друга особено влиятелна траш група от 80-те са Testament, които след издаването на класическите “Practice What You Preach” и “Souls of Black” губят старата си слава. Независимо от американските чудовища, немската траш сцена се покрива с не по-малко слава, благодарение на големите Destruction, Kreator, Tankard, и Sodom. Отговорът на траша спрямо комерсиалната глем сцена е брутален и безкомпромисен, макар немалко стойностни траш групи като Flotsam & Jetsam, Sacred Reich и ранните Anvil не получават признанието, което заслужават.

Друга силна тенденция, появила се в средата на 80-те, е пауър метъла. Стилово пауърът комбинира скоростта и тежестта на спийд/траш бандите с епичното звучене на класическия хеви метъл. Някои от пауър бандите творят в по-стандартна, “американска” насока, например Metal Church, Savatage, Jag Panzer и Manowar, при които тежестта на звука е най-силно запазена. За разлика от тях представителите на немския пауър като Helloween, Running Wild, Rage комбинират мелодичен, силно китарен спийд с класически мотиви. Своя апогей пауър движението достига с епохалните две части на “Keeper Of The Seven Keys” на Helloween. Невероятна композиция, китарни двубои между героите Hansen и Weikath, плюс невероятния глас на Michael Kiske, превръщат двата “Keeper”-а в музикално най-влиятелните пауър албуми, заедно с “Kings Of Metal” на “кралете” Manowar. Появяват се млади талантливи групи като Blind Guardian и Iced Earth, принуждавайки стари пауър ветерани като Riot да се приспособяват към стила им.

Трашът дава началото на още един клон в екстремната музика, превърнал се в най-бруталния, а именно дет метъла. Албумите “Apocalyptic Raids” на Hellhammer, “Scream Bloody Gore” на Death и “The Seven Churches” на Possessed слагат началото на новия стил. Китарите са умопомрачително тежки и ниско настроени, темпото варира от убийствени скорости до бавни агресивни пасажи, двете каси стават задължителни, а вокалите преминават от пронизителни писъци до зловещо грухтене - на моменти напълно нечленоразделни. Впоследствие брутални групи като Obituary, Morbid Angel, Malevolent Creation, Cannibal Corpse и Fudge Tunnel също влизат в историята на дет метъла. Жанрът просперира особено силно в Швеция, където се срещат и елементи на мелодичност в творбите на Entombed, Dismember, Edge of Sanity, Pan-Thy-Monium и Hypocrisy. Въпреки постиженията на Morbid Angel и Deicide, както и новия подход на Death, стилът започва да звучи все по-еднообразно. В края на 80-те се заражда най-радикалната форма на пънка - грайндкорът, чиито родоначалници са Napalm Death, Carcass и Godflesh. Звукът е невъобразимо по-брутален и скоро някои грайнд банди се пренасочват към не толкова екстремни форми на дет метъла.

В началото на 90-те години групите Tiamat, Therion, Sentenced и Cemetary изоставят дет корените си в преследване на нови музикални търсения, в това число прогресив, дуум, и класически. “Heartwork” на Carcass стои в основата на последвалата мелодична вълна в шведския дет метъл, доразвита от At the Gates, Dark Tranquility и In Flames, които комбинират суровия дет звук с мелодични пасажи в стил Iron Maiden. От друга страна, блек метълът се появява като клон на дет-а и макар Slayer и Venom понякога да са наричани блек групи заради сатанисткия си имидж, истинското начало на стила поставя групата Bathory през 1984 г, обединяваща варварско-сатанинска идеология с ураганни барабани и силен китарен дисторшън. Норвежките групи Immortal, Darkthrone, Burzum, и Mayhem поемат знамето на суровия блек и до средата на 90-те остават най-влиятелните в стила. Започналата ъндърграунд вълна, съпътствана с палежи на църкви, арести на музиканти, дори убийства, не след дълго се превръща в един от водещите метъл стилове. През 90-те групи като Satyricon, Dark Funeral, Emperor, Dimmu Borgir, и англичаните Cradle of Filth, въвеждат в стила нови мелодични елементи като клавири и женски вокални партии. Тези по-късни групи не споделят крайностите в борбата срещу религията, но звукът остава суров и безкомпромисен, макар и по-достъпен.

Докато траш метъла революционизира понятията за скорост и техничност, някои музиканти решават да свирят бавна и мрачна музика - дуум метъл, един клон на метъла практически отмрял след напускането на Black Sabbath от Ozzy Osbourne. Witchfinder General, Trouble и Saint Vitus свирят тежки рифове с моментни блус отклонения, продължавайки започнатото от ранните Sabbath. По-късно в стила внасят леко оперно звучене групи като Candlemass с новаторския "Epicus Doomicus Metallicus", но истински разцвет дуум метълът търпи едва след появата на Paradise Lost и Cathedral. Първите включват мрачни клавирни пасажи заедно с дет-ориентиран вокал. Cathedral, от своя страна създават съвременен “сабатянски” звук с много емоция. Готик вълната започва от дуума, но влючва повече оперни елементи и нежни женски вокали, редуващи се с ревящи мъжки партии. Crematory, Theatre of Tragedy и Tristania са някои от представителите на този нов подход, а други като Tiamat експериментират с акустични китари, създавайки широки музикални пространства, донякъде напомнящи на Pink Floyd.

Хеви метълът добива все повече разнообразни проявления и някои изпълнители решават да оставят вокалите на заден план или въобще да ги изключат от композициите си. Точно това правят китарните виртуози Joe Satriani, Steve Vai, и Yngwie Malmsteen. Първият създава запомнящите се “Surfing With the Alien” и “The Extremist”, ученикът му Vai работи с Frank Zappa и Whitesnake. Маестро Malmsteen е превъзнасян за комбинирането на метъл с мотиви от класическата музика (като Паганини), както и заради несравнимата му техника, но е често критикуван заради огромното си его и труден характер. Китаристи като Jason Becker и Steve Morse също доказват значението на строго инструменталната страна на метъл музиката.

През това време две групи поддържат жив духа на прогресив метъла - Queensryche и Fates Warning. След като Rush олекотяват звученето си в началото на 80-те, прогресивът губи голяма част от позициите си, но “Operation: Mindcrime” и “Empire” на Queensryche поставят началото на ренесанса на този стил. Crimson Glory предлагат мелодичен и същевременно много инструментален звук, а кулминацията е излизането на албума “Counterparts” на Rush през 1993.

Докато Queensryche, Fates Warning и Rush създават сложна музика, подплатена с текстове, вариращи от философски до фантастични, няколко млади банди смесват пънк и метъл мотиви, за да създадат хардкора. Подходът е прост и директен, текстовете - социално ангажирани. Bad Brains комбинират пънк, рок, джаз и реге с огромна скорост в албумите “I Against I” и “Rock For Light”. Други влиятелни хардкор банди са Circle Jerks, D.O.A., Husker Du, Murphy's Law, Reagan Youth, Antidote, Agnostic Front, War Zone, the Cro-Mags, Youth of Today, Sick Of It All и др. Междувременно някои банди взаимстват още повече метъл влияния в хардкора, резултатът от което е т.нар. метълкор, или още кросоувър. D.R.I. (Dirty Rotten Imbeciles) с албумите си “Crossover” и “Definition”, заедно с Corrosion of Conformity с “Eye For an Eye” и “Animosity” проправят пътя за S.O.D (Stormtroopers of Death), които с дебюта си “Speak English Or Die” дават най-точната и до днес кросоувър рецепта.

В края на 80-те един клон на електронната музика - индъстриъла, напуска ъндърграунд средите и печели признанието на мнозина. Базиран на употребата на електронни инструменти (като синтезатори), семпли и барабанни машини, индъстриълът изпъква благодарение на The Swans и Killing Joke, но е развит от Skinny Puppy, Controlled Bleeding, KMFDM, Cop Shoot Cop и Godflesh. Най-силният удар нанасят Ministry с “Twitch” и “The Mind Is a Terrible Thing to Taste”, като заедно с Nine Inch Nails започват да комбинират изначално електронния стил със стилистиката на метъла.
В края на 80-те метълът бавно залязва, идеите са изчерпани, много велики банди лежат на стари лаври, докато новите копират старите легенди. Slayer, Megadeth и Metallica в различна степен олекотяват звученето си и поемат по различни пътеки. Черният албум носи на Metallica световна известност извън екстремната сцена и ознаменува бъдещото тотално комерсиализиране на стила им. Трашът е донякъде съживен благодарение на Pantera (първоначално глем банда), които изоставят скоростните изпълнения на спийда и ниско настроените китари на дета, за сметка на което създават разчупени и много тежки рифове, комбинирани с дълбоки ревящи вокали.

Глемът среща края си при появата на алтернативния рок/метъл, стил създаден от групи като Crazy Horse, Ventures, Living Colour, Jane's Addiction и Faith No More. Living Colour смесват хеви метъл, джаз, блус и рап, Faith No More комбинират още повече музикални влияния на фона на истеричните писъци на вокалиста Mike Patton. Не след дълго Nirvana взривяват музикалния свят с хита си “Smells Like Teen Spirit” и слагат начало на гръндж манията. Смесицата от достъпен пънк и депресивни текстове привличат милиони тийнейджъри и до смъртта на фронтмена Kurt Cobain през 1994 Nirvana са една от най-тиражираните групи в световен мащаб. Поради неконтролируемата комерсиализация на алтернативната музика, новите банди никнат като гъби и пренасищат сцената. Малцина запазват своята индивидуалност - Black Crowes и The Four Horsemen се връщат към духа на 60-те. Медиите масово лансират групи като Alice In Chains, Soundgarden и Pearl Jam за сметка на истинските метъл банди.

Междувременно прогресив метълът достига нови висоти, благодарение на “Images and Words” и “Awake” на Dream Theater, създали ли днес репутация на една от най-блестящите съвременни групи. Повлияни от тях, редица банди започват да експериментират със стила, в това число Threshold, Shadow Gallery, Damn the Machine, Ayreon, Symphony X, невероятно техничните прогресив-трашъри Watchtower, сложно звучащите Spastic Ink, оригиналните Pain of Salvation и др.

Навярно най-важният поджанр, възниканал сред хаоса на алтернативната музика, е стоунър рокът. Първоначално не носещ това название, придобито по-късно поради очевидните класически влияния, този стил е поведен от групите Monster Magnet и Kyuss. Музиката напомня силно на Black Sabbath, но е далеч от дуум звученето, по-енергична е и въпреки елементи като ниско настроените китари и плътния дисторшън, съдържа рифове, които самия Tony Iommi би написал. За съжаление стоунър групите остават в ъндърграунд средите през по-голямата част от 90-те.

Алтернативната музика бавно отмира в средата на 90-те. Nirvana се разпада след смъртта на Kurt Cobain, Pearl Jam преустановяват концертната си дейност, а Alice In Chains бавно губят популярност поради задълбочаващите се проблеми с наркотиците на вокалиста им Layne Staley. Групи като Offspring, Bad Religion и NOFX се задържат известно време като лидери на жанра, за да бъдат изместени впоследствие от сравнително безидейни групи като Blink 182.

От средата на миналото десетилетие хеви метълът започва триумфалното си завръщане. Първоначално реюниъните на величия като Kiss, Black Sabbath, Riot и Motley Crue се оказват нищо повече от добре обмислени търговски ходове, лишени от искрата на някогашните постижения. От друга страна, в Европа и Япония се наблюдава неимоверен интерес към мелодичните хеви/пауър групи. Blind Guardian, Gamma Ray и Helloween са силни както преди, младите пауър герои Rhapsody, взели пример от легендата Yngwie Malmsteen, смесват успешно мотиви от класическата музика с мощен и бърз пауър метъл. Шведите HammerFall, германците Edguy и финландските групи Stratovarius и Sonata Arctica гордо продължават хеви традицията и допринасят за възкръсването на този позабравен жанр - класическия метъл. Kamelot и Labyrinth добавят прогресив привкус към емоционалния пауър, а неокласиците Children Of Bodom комбинират виртуозни китари и клавири с траш рифове и агресивни блек вокали.

Безспорно явление в рок музиката е появата на т.нар. рап метъл - експериментален стил, създаден от Anthrax и The Bad Brains, който в края на 90-те бива масово тиражиран и търпи огромен комерсиален успех. Body Count и Rage Against the Machine дават своя смислен принос към жанра, който по-късно дава началото на “нео-метъл” вълната, покорила всички възможни класации. Пионери на стила са Korn и Deftones, като впоследствие сцената е залята от групи, които копират по един или друг начин звученето им. Ниско настроените китари, свирещи няколко запомнящи се акорда, често без сола, плюс вмъкването на семпли, скречове и рап-повлияни вокали, се оказват успешна комбинация и групи като Limp Bizkit, Coal Chamber, Linkin Park и Papa Roach скоро се налагат като лидери в жанра, докато Slipknot експериментират с нео метъла в брутална траш насока.

Какво крие бъдещето за метъла? Едва ли някой може да каже, но със сигурност това ще остане музиката, способна да вдъхновява милиони по света, да предизвиква още безчет талантливи творци да създават красиво и непреходно изкуство, отхвърляйки ограничения в стремежа си към нови открития. Незаангажиращите комерсиални изпълнители идват и си отиват, но сътвореното от метъл групите - макар оценено от малцина, завинаги остава в сърцата на почитателите на тази вечна музика, сравнима единствено с безсмъртната класика.